Преди няколко години съвсем случайно ми попадна книгата на Ронда Бърн „Вълшебството“. Прочетох я. И бях удивена от невероятния ефект, който тя имаше върху мен.

За всички онези, които не знаят, книгата е посветена на благодарността и начинът, по който тя влияе на хората. Всъщност тя има за цел да изгради у хората умението да са благодарни. Простичко е. Поне до момента, в който си позволим да го възприемаме така.

Тук авторката кара читателя сам да преоткрие света, като го подтиква да прави ежедневно разнообразни упражнения.

Макар че повечето от съветите, които бяха дадени във „Вълшебството“, звучат налудничаво, те оказаха своето ползотворно влияние върху мен. И това в действитлност доведе до промяна на начина, по който възприемам света, както и до промяна в поведението ми. Докато четях книгата, започнах да виждам как животът ми се разкрасява. Започнах да оценявам нещата, които ми се случват, като нещо специално. Така в един момент се оказа, че всичко ми се струваше по-необикновено.

Защото благодарността наистина е в състояние да промени светогледа. Тя прави човек щастлив, дори и без видима причина. Тя дарява вътрешно спокойствие. И вяра, че не утрешният ден, а днешният, ще е по-красив, по-смислен и по-ценен. И го прави такъв.

Благодарността преобразява ежедневието. Прави хората по-смели. И по-целеустремени. Кара ги да излъчват повече позитивизъм. Обагря света с в нови нюанси. Изпълва съзнанието с радост. И премахва всяка злоба и дребнавост. Защото е вълшебна!

За съжаление, малко след като прочетох книгата, спрях да правя основните упражнения. И новите ми навиците бързо бяха заменени със старите – на недоволство и критичност. Повечето хора така постъпват – когато се докоснат до нещо хубаво, започват да го приемат за даденост. И го оставят да отмине…

А сега, след толкова години, отново си спомних за „Вълшебството“. Може би защото повече от всичко днес, в този момент, искам да видя нещата различни – по-цветни, по-красиви и по-позитивни…